„Каква прекрасна нощ!”, помисли си капитанът. След толкова години така и не му омръзна да се взира вечер в луната и бебчетата й. Малките светещи точки на фона на черната бездна винаги му напомняха за вкъщи. Когато децата му си играеха вечер на верандата, а съпругата му готвеше в кухнята, той сядаше в хамака си с чаша ром и четеше легенди за морето, гледайки звездите. Тези времена му бяха скъпи, но сега беше друго. И как се стигна до тук? Погледна светещия фенер. Бризът танцуваше с пламъчето му. И капитанът се гмурна в спомените си.
- Елза! Ела да прочетеш! Знам, че ще ти хареса! – чу се развълнуваният глас на съпруга й през прозорчето. Елза остави цветята на масата и излезе на верандата. – Виж какво пише тук! „Делфините плачат. И нощем можеш да ги чуеш. В тихият плисък на вълните, ако се заслушаш и сърцето ти е чисто, можеш да чуеш жалния им стон.” Не е ли удивително!
- Едуард, знаеш колко много обичам легендите ти за делфините. Но наистина ли смяташ, че е възможно?
- Не знам, но помни ми думите, скъпа моя, някой ден ще разберем.
Ето как се озова сред вълните. Децата пораснаха, жена му почина и той нямаше какво да губи. Седем години вече плаваше из открито море с малък екипаж от трима стари приятели. Беше намерил продължението на любимата легенда на Елза няколко седмици след смъртта й. Но на гръцки. Трябваха му месеци за да я преведе, тъй като не намери човек, който да се съгласи да го стори. Явно нещо ги плашеше. „Но малцина са тези, върнали се у дома. Непредвидимо става морето, объркан става мореплавателят сред своите и сред мъката им. Според не една легенда, делфините са загинали моряци. Техният баща - океанът - се грижи за децата си и след смъртта им. Но един път на всеки 10 години нощем носталгията по миналия живот и по дома взимаше връх над всички други техни чувства. Тогава те плачат. Тогава делфините плачат. И за да направи децата си щастливи, океанът моли луната те да стигнат до сушата, ходейки по нейната пътека във водата. Ала погледът на злонамерен смъртен в момент, в който луната разкрива изцяло голата си магия, предизвиква яростта на бащата и поражда гнева му. А злонамерието е относително понятие за него.” Капитанът се надяваше, че когато моментът дойде, ще се окаже достоен да зърне магията. Той дори копнееше да се превърне в едно от децата на океана. На същото мнение бяха и приятелите му. Затова те чакаха вече седем години да чуят мелодията, изваяна от плача на делфините. Никога не е късно за ново начало. А тяхното щеше да бъде специално. И незабравимо.
Едуард погледна отново звездите. Тук те не бяха просто безкрайни, а вечни. И някак по-ярки тази вечер. Отдавна беше разбрал, че търпението му ще бъде подложено на изпитание. Но тази нощ щеше да бъде и възнаградено. Всички бяха в каютите си, когато отвън се чу шум. Започна тихо и равномерно. Появи се още един по-бавен. Още един по-дълбок. И още един .... и още един .... Докато накрая не се сляха в сякаш несъществуваща мелодия. Хиляди стонове, преливащи в по-бърз ритъм, обгърнаха кораба. Водата се разбунтува, моряците и капитанът, излезли вече на палубата, видяха стотици перки. Делфините подскачаха около коритото, погледите им преценяваха хората и плачеха. Продължаваха да ронят горчиви сълзи за отминалото време и сълзи от радост за няколкото минути, в които ще докоснат предишната си майка земя. Сред тях изведнъж започна да се оформя стройна човешка фигура от пяна. Появи се лице на стар, но вдъхващ сила и респект мъж. Океанът бе дошъл да определи намеренията на моряците. Тези четири секунди се сториха на капитана по-дълги от всичките години, които бе изкарал в морето, когато чу следните думи: „Всичко с времето си. Вие сте тук с добро!”. Фигурата изчезна. Делфините се отдалечиха и се запътиха към пътеката. В момента, в който лунната светлина ги окъпеше, те се издигаха над водата и стъпваха на далечния островен бряг в човешка форма, коленичеха, целуваха го и се скриваха в сенките. А онемелите моряци гледаха дълго след тях.
Когато делфините плачат и луната осветява пътя им, една от магиите на живота се извършва по приказен начин.
Песничка за вдъхновение с любов
Няма коментари:
Публикуване на коментар