Беше прохладна лятна нощ. Вятърът отвън едвам се прокрадваше между зелените листа на дърветата. Единственото нещо, което разваляше природната идилия, бе светлината от счупения прозорец на бара зад ъгъла до парка. Стар, но всеизвестен бар, където всяка вечер сядаше барабанистът на Mind Disorder с чаша безалкохолно в ръка. Той добре знаеше до какво води прекалената употреба на алкохол и беше въздържател. С изключение на наистина специалните вечери, когато обичаше да гледа кехлебарения цвят на отлежало уиски, чиито нежни вълни си играеха на криеница със сенките на чашата му.
Невероятен бе животът му. Пътувал до Палма през ранните години на кариерата си, преминал през куп стилове, групи, занимания, Тони, с нелюбимият му прякор Пишлемето, имаше какво да разкаже. И винаги се намираше кой да го разпитва това и онова с такъв интерес, който успя да погъделичка дори моето любопитство.
Често посещавах бара, но никога не се осмелявах да го заговоря. Освен веднъж, когато се сблъсках с него пред тоалетните и със смутен забит в земята поглед смутолевих едно "Извинявайте". Едва ли той бе забелязал моето вълнение от тази така нетипична и неидилична среща. А именно това бе причината да посещавам бара толкова редовно. Само гледайки го във дълбоките, пронизващи сини очи, поглаждайки от време на време червеникавата си брада, седейки мъжествено на високите столчета на бара (столчета, на които никога не съм можела дори да се наместя удобно), изпитвах някакво желание, осеняваше ме вдъхновение да запечатам този момент не само в съзнанието си.
И така .... един ден ни възложиха задачата в университета да снимаме любимата си гледка. Гледката, която най-ясно описва нашите мечти. Дълго време бях разкъсвана, защото знаех точно какво искам да снимам. Но нямах това качество, което малцина притежават - да намирам обща приказка с всеки. Толкова трудно бе да намирам общи теми за разговор с хора на моята възраст, пък камо ли с рок звезда. Но нямаше как .... Това бе снимката, която исках.
Отидох до бара. Поръчах си малко нервна едно уиски, за да мога да се отпусна и седнах на два стола разстояние от Тони. Той беше с черните си очила, черните си ръкавици, коса, вързана на опашка и шарено коктейлно чадърче в устата. Особено нетипична, но някак чаровна комбинация. Започнах уж да търся запалка из чантата си, като съвсем бях забравила, че дори не си бях извадила цигара. Реших, че като една истинска рок звезда, Тони ще ми предложи огънче след думите: "По дяволите, къде се дяна сега тази запалка?". И не сбърках. За секунди пред лицето ми се появиха табакера с цигари и запалена запалка с игриво огънче, подканващо към себе си с мистично очарование. Обърнах се наляво и забелязах спокойната усмивка на лицето му и до колкото можех да определя, и на моето се появи една не толкова спокойна, колкото неспокосана усмивка.
- Да не се притеснявате, госпожице? - попита той, след като си запалих цигарата с леко треперещи ръце.
- Честно ли? Не. А съвсем честно ли? Да. - отговорих аз.
След години ми каза, че тази шега била причината, заради която решил да седне до мен. Така и не разбрах защо.
- Виждам, че пиете уиски? Добър избор. Наздраве.
- Наздраве. Няма ли да попитате защо съм притеснена?
- Не. Ако ме засяга и Вие имате желанието - сама ще ми кажете. - отвърна той съвсем небрежно.
- Ами .... работата е там, че от много време Ви наблюдавам, запозната съм и с творчеството Ви .... а сега имам задача от преподавателя ми по фотография да направя снимка, която да кара сърцето ми да трепне всеки път като я погледна .... всеки път .... Сам разбирате, че това не е никак просто.
- Да, но и доста показателно за самия човек, нали?
- Именно. - отпих здрава глътка от чашата си, за да мога да изрека следващите думи без гласа ми да заглъхва. - Бих ли могла да снимам Вас?
Тялото му не трепна, главата му не мръдна, ръцете му не се раздвижиха изобщо, само устата му премина бавно в една широка усмивка, а в очите му заподскачаха пламъчета от щастие.
- От това ли се притеснявахте толкова?
- Да. Не трябва ли?
- Зависи дали искате да ме снимате гол. - пошегува се той и се засмя.
- О, не, няма нужда, искам ви точно тук на бара, с уискито в ръка и чадърчето в уста! - отвърнах аз на шегата и през смях му обясних как бих искала да застане.
След няколко кадъра, няколко пози и няколко не до там грациозни снимки на двама ни, с Тони решихме да седнем в някое сепаре в бара и да си поговорим за миналото, за сегашното и за бъдещето над чашка .... уиски.
Беше прохладна лятна нощ. Вятърът отвън едвам се прокрадваше между зелените листа на дърветата. Единственото нещо, което разваляше природната идилия, бе звукът на бързащи токчета към бара зад ъгъла до парка. Стар, но всеизвестен бар, където всяка вечер седеше барабанистът на Mind Disorder и чакаше момичето с фотоапарата и леко притеснената усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар