Гледам календара. Десети март, четвъртък. Спомени. Странно чувство. После поглеждам през прозореца. Вече е тъмно и неприветливо, но ми харесва. Харесва ми порутената сграда пред мен, трамваят, тръгнал заникъде, луната, скрита зад прозрачните облаци, черните очертания на планината, странно красиви в този късен час. Минава единадесет, пуша. Чува се тиха музика, създаваща чувство за откъснатост. Сам съм, но не съм самотен.
Мисля си, мечтая. Тя е някъде там, в тъмното и далечното, но е толкова близо в съзнанието ми. Колко е прекрасна само – красива по нейния си, запленяващ начин, забавна, слънчева, шарена. Очите й... Защо винаги ме гледат така? Усмивката й, грацията й, женствеността й, невинността, харизмата й...
И изведнъж, пресъздавайки образа в съзнанието ми, телефонът звъни. „Обичам те”. А тя ако знаеше колко я обичам. Още една цигара. Неусетно животът придобива различен оттенък. Неусетно мислите ми са завладяни и затворени в една килия, където могат да летят и да се реят свободно. Някак си неосъзнато се превърнах в затворник, чиято доживотна присъда е да обича. Ах, колко я обичам!
Следващата песен. Поредната разлистена страница на настолната книга. Спомени. Колко прекрасна беше онзи ден! Червен светофар, обичам я.
И губейки се в очите й, се влюбвам всеки ден. Искам да е щастлива... до следващия четвъртък.
P.S. към автора: Нямам думи да изразя емоциите си. Обичам те безкрайно и вечно много!!!!
post by kanarce
written by :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар