Положението не е розово, но е пълно с косми. Косми, постоянно мислене за котки, кучета (Жената Котка не е расист, тя помага на всички живи твари), храна, тоалетна, какво е оцеляло в къщата като вещи и кой ти е изял чехлите. Това е ежедневието на Жената Котка. Можем да започнем да я наричаме и просто Лудата – за по-кратко.
Малко хора биха я разбрали. Повечето смятат, че й липсва нещо, за да се занимава непрекъснато с животни в беда. Точно обратното е, мили баби. Жената Котка има сърце, голямо колкото Антарктида, изпълнено с любов, състрадание, саможертви, всеотдайност. Не си купува обувки, смутита и дрехи, но познава всички продавачи в зоомагазини в града. Познава и добрите хора, които помагат колкото могат – хранят котките отпред, заделят по някой лев за кастрация, за да намалят популацията. Познава обаче и лошотията. Редовно получава обаждания за изхвърлени животни, малтретирани домашни любимци, изпуснати котила. Потръпва като види непознат номер на телефона си. Колкото и да се надява, че й се обаждат от Националната лотария да й съобщят, че е спечелила 1 000 000 лева, от другата страна седи човек, който търси помощ за бездомно животно или иска да се отърве от домашния си персиец, защото третия му братовчед по бащина линия казал, че ще дойде на гости, ама е алергиен към котки. Но продължава да вдига, защото знае, че имат нужда от нея.
Положението не е розово, но има и надежда. Въпреки всички премеждия, Жената Котка продължава да се бори. Всеки ден, всеки час, тя отдава себе си и съзнанието си в една кауза – да помогне на живот. Да спаси живот!
Бъдете повече като Жената Котка. Помагайте на животните. Те нямат как да помолят, да кажат какво ги боли, колко са гладни и бити. Помагайте на животните, за да помагате и на себе си. Да се отдаваш в добра кауза – това е божествено, това е истински живот. Иначе остават само обувките, смутитата и дрехите след нас. А спасиш ли живот , ти завинаги оставаш бог!
Посветено на Силвия Стойчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар